За промяната

"Животът няма генерална репетиция"

"Открий себе си, когато избираш непознатия път. Познатият път ще те заведе само до илюзията за твоята същност."

Планове, проекти, това ще направя, когато... бъда по–смела, отслабна, прочета още малко информация, имам повече свободно време, децата пораснат.

Както всички сме чували животът е всичко това, което ни се случва, докато си правим планове за него. Защо все се надяваме на нещо по–добро дълбоко отегчени и разочаровани от настоящето, недоволни от себе си и от всички около нас? Ако приемем че това просто Е това и няма друго бихме били много по–щастливи. Мечтите, реализирането, сбъдването, прогреса, развитието, градацията са част от процеса, но от осъзнатия процес, който се случва тук и сега, който е част от действието, от потока. А всички онези, „ами, ако бях го направила тогава“ и „ дали ще се получи“ са саморазрушителни мисли, които подкопават жизнеността ви, поддържат едно постоянно разрушително напрежение, че нещо трябва да се направи, би могло да се направи, изпуснат е моментът, защо, защо, защо?

Забравете какво е можело да бъде, забравете, защо сте постъпили така, забравете за вчера и за утре. Къде сте сега и какво се случва, какво чувствате в момента?

Допуснете вашето щастие сега, в този момент. Разрешете си да се почувствате така, както очаквате да се почувствате някой ден. Отключете сърцето, отворете душата за мига, почувствайте всичко наоколо – и хубавото , и лошото. Нека бъде такова, каквото е. Приемете го, не се бунтувайте, заобичайте го с цялата си душа – вашият живот, вашият миг, благодарете му, че го има и че сте част от него.

И сега е време да го изживеете, не в чуденки и очаквания, не страдалчески или стратегически, а осъзнато, радостно и пълноценно. Защото това е вашето време от херметическия отрязък, наречен живот, който има начало и край. И какво правите, и какво се случва в тази ваша ивичка е ваша осъзната работа и отговорност. Вие сте отговорни, а не някой друг. Не прехвърляте на никой очакванията за себе си. А там са вашите чувства, мисли , копнежи, желания, сбъдвания. На кого сте ги оставили? Защо сте ги изтласкали там далече в неизвестното? С какво право сте дали приоритет на чуждите желания, примиряването, самосаботажите? Защо сте подарили своя живот на някой друг и вече дори не чувствате пулса на времето в себе си?

А животът е хубав и иска да ви даде най–доброто от себе си, повярвайте! Разрешете си да го допуснете в живота си. Отпуснете се и приемете новото. Кой е казал, че ще сгрешите? Ах, този страх и тази така търсена и копняна сигурност, към която всички се стремим и която така ни ограбва. Сигурни в смирението и негодуванието, но сигурни се държим за удобното ни русло, стиснали зъби без да го пуснем. Не ви насърчавам да бягате и да се отказвате...Не...

Не е нужно да промените реално нито едно обстоятелство от живота си, а само себе си – вашето възприятие. Гледайте с нов поглед и пъзелът ще се подреди спрямо вас. Някои парченца ще отлетят от вятъра, ще дойдат нови по–цветни и искрящи. Всяко парченце ще се напасне според вашите желания и разбирания, съвършено и неразбираемо. Затова имайте вяра в себе си и в това, че заслужавате да се чувствате по най–добрия начин точно сега, а не някой ден.