За любовта
"Ако човек го е страх да обича и да види любовта ще се скрие!"
Силна си, смела си, красива си и искаш, искаш много неща, направо си искаш всичко. И успяваш да го постигнеш. Учиш, имаш знания, дипломи, кариера, нямаш време, но успяваш да си усмихната, любезна, облечена красиво, стилно и скъпо, и с онзи парфюм. Ти си знаеш какво ти коства всичко това. Колко безсънни нощи труд, колко упоритост, колко умора, колко отговорности. Абе, те знаят ли с кой си имат работа? Тръгнал да те сваля? Че и кафе ти носи и то пред всички. Поне да знаеше, че не го пиеш дълго, ама от къде толкова усет в него.
И пак бързаш, и пак успяваш , и пак се най–добрата с оня проект - а дали навън е топло или студено – това няма значение, защото ти бързаш и няма време за такива неща. Как ще си губя времето в разходка, когато има толкова много работа. И между звъна на будилника и лягането от умора вечер с планиран график за задачите на следващия ден се появява пак оня с кафето. Къде да го вмъкна, той дава ли си сметка, че само ми се пречка. На всичкото отгоре между сивите папки на бюрото стърчи нещо розово – бележка – красива е и надписана с красив почерк. Четеш: „Ако мислиш, че мога да бъда за малко приятна компания от твоя живот, приеми поканата ми за вечеря!“ Разсеяно буташ цветното листче на земята и го прикриваш в най-тъмния ъгъл под бюрото с красивите си обувки Carvela.
Аз нямам време, аз съм изискана и стилна жена, аз избирам само най–доброто, като оня недостъпния, който се прави, че не ме забелязва вече година. И пак свеждаш глава над дългата екселска таблица. Нямам време за губене в сладникави безпочвени разговори и истории. Те не са част от плана ми.
И си казваш – ще се нареди...и продължаваш твоите съвършени усилия за съвършения живот изпълнен със съвършенство. Усилията продължават ден след ден, а душата, кръстила ръце вече не се и бунтува, заслепена от амбицията за най–доброто!